Неготино - градът на гроздето и доброто вино
Неготно има годишно производство от 20-25 милиона килограма грозде. В последно време се забелязва откриване на частни винарни и винарски изби, които изнасят вина и на чуждите пазари. Най-застъпени са винените сортове Шардоне, Ризлинг, Совиньон Бланк, Траминец, Смедеревка, Мускат, Каберне Совиньон, Мерло, Пино ноар, Плавац мали, Вранец и Кадарка. Неготинските винарни широко отварят врати за всички посетители, които заедно с отбора сомелиери на забавен, неформален и отпуснат начин могат да пристъпят на винена дегустация, комбинирана с различни видове храни.
Местоположение на Неготино
Неготино е град в централната част на Македония, разположен в средното Повардарие, от двете страни на река Вардар и заема значително място в Тиквешката котловина. От Скопие е отдалечен на 95 километра, а най-близкият град е Кавадарци, който е на разстояние 10 километра. Има благоприятно географско положение. В непосредствена близост минава магистралата и железопътната линия от Скопие за Солун. Тук се пресичат и пътните маршрути към Прилеп и Щип, т.е., подобно както и в миналото, се пресичали Вардарският път и пътят край Черна река. Преминавайки през прохода Плетвар и през Пелагония, той се свързва с Виа Егнация. Градът има 13,284 жители. Климатът и почвата са идеални за отглеждане на грозде и получаване на вино. Повече информация може да се намери в местното самоуправление на града, т.е. в общината.
Етимологията и историята на града
Името на града според етимологията произлиза от топонима Антигонеа, селище, което съществува до 518 г. в античния период, в непосредствена близост до днешно Неготино. Като град се споменава през първата половина на XIX век. С изграждането на пътя Прилеп–Щип в XIX век, Неготино получава значение като междинна спирка и прераства в градче. Още по-голямо развитие е забелязано с изграждането на Вардарската железопътна линия. Преди балканските войни Неготино било градче със 700 къщи. Реалният растеж на града в демографски и икономически смисъл се случва след Втората световна война.
В икономиката на града доминира селското стопанство (лозарство) и промишленост (хранително-вкусовата промишленост, промишленост за напитки, електрическата промишленост. Днес Неготино е модерен град с развити градски функции и е вторичен център в Тиквешкия лозарски регион. Гравитационната му площ обхваща около 28 села, за които Неготино е основният административен, културно-образователен и здравен център. В него се помещават Домът на културата, Градският музей, Градската библиотека. Тук, на 21 септември се провежда Неготинския панаир.
Легенда за Неготино
Разказва се интересна история свързана с манастира "Св. Великомъченик Георгий". Според нея, през 1860 г. в Неготино живял един бей с дъщеря си. Една вечер дъщеря му сънувала странен сън. В съня си направила две бразди с помощта на два вола. Едната нагоре, другата надоло. В същото време, тя сънувала как слага основи на манастир. На следващия ден тя разказала съня на баща си, но той не повярвал в това. Три нощи сънувала същия сън. Не направила нищо, тъй като баща й не вярвал в съня. На четвъртия ден тя се разболяла. Тогава баща и донесъл два силни вола и я посъветвал да направи като в съня. При браздата надоло намерила плоча, на която бил изобразен човек с копие в ръката си, убивайки дракон. Когато направила браздата нагоре, намерила плоча, върху която бил нарисуван образ на жена с дете в ръка. Стигнали до основите на стария храм.
Тя поставила новите основи на манастира върху основите на старата църква, а при построяването на сградата помогнали и турците, които били собственици на мястото, където поникнал манастирът. Бейовата дъщеря оздравяла и се омъжила за християнин. Около манастира извират 26 природни води. Тук вярващите идват да пият вода и да измият очите си, вярвайки, че тези води са лековити.
Културни знаменитости
Часовникова кула
През 1821 г. турският бей Хаджи Тахир-ага Синан, от Кавадарци, на своя чифлик в Неготино построил часовникова кула и джамия, а безистен на Велешкия. Часовниковата кула в Неготино в основата е шестоъгълна, с височина около 15 метра и е зидана изключително от камък, с блокове с дебелина около един метър. Горната част завършва с дървена конструкция, в която се помещавал часовникът (по-късно разрушена). На западната страна има вход от трошен камък с полукръгла арка над вратата. За историята на кулата можете да прочетете надписите над входа на кулата, които са написани на арабски език.
Туристически атракции
По-значителна проява, която се провежда в града, е Фестивалът на виното.
Фестивал на виното (14 февруари), който се провежда по повод религиозния празник Св. Трифон (покровител на лозарите). Долината на вкусовете изгасява жаждата на всеки турист, който дойде да опита най-качественото македонско вино. Съществува една легенда, която казва, че едно време в най-сухия регион на Македония - Тиквешкия - имало повече вино, отколкото вода. По време на антична Македония се провеждат така наречените "Дионисиеви празници" в чест на бога на виното Дионисий. Всяка глътка македонско вино е съвършенство, подарено от боговете. Лозарите за свой покровител имат Свети Трифон, затова 14 февруари е денят, посветен на този светец, тиквешките лозари го отбелязват с изпълнението на различни обичаи: рано сутринта се ходи на църква, взема се светена вода и с нея се пръскат лозята и обредно се режат.