Град Крушево
Крушево е град в западната част на Република Македония, в пазвата на Бушева планина. Това е градът на бившата Крушевска Република.
Началото на Крушево
Над града се намира известният паметник Македониум. На 1350 метра надморска височина Крушево е единственият планински град в Македония и най-високият град на Балканите. Крушево е споменато за първи път в историческите източници от 1467 г. като мезра т.е. село в имота на Хюсеин бей. В Слепченския кодекс, който калугерите водят от 1544 г., се споменава името Крушево, което се отнася до сегашното селище. По време на турското владичество било малко славянско селце, а в края на XVIII век принадлежало на Керим бей от Охрид а населението му плаща данък до 1847 г.
Ранното развитие на града
Крушево, като развито и организирано градско селище, е образувано в края на XVIII и началото на XIX век. За формирането на Крушево като градско селище, важно е заселването на власите от Москополе и околностите му от 1769 до 1788 г. и те основали Влашката махала. В началото на XIX век в периода от 1812 до 1821 г. се заселва втора група Власи, но сега не от Москополе, а от планината Грамос. Те основават нова махала, наречена Струнга. По професия те са предимно животновъди и развиват животновъдството. В същото време от Южна Албания в Крушево дошли и група православни албанци, които ляво и дясно от Крушевска река основали Арнаутската махала. Същевременно от околните села се заселили и голям брой македонци животновъди от миячките села: Галичник, Лазарополе, Тресонче, Гари и други, които основават Миячката махала.
По-нова история на Крушево
Икономическият растеж оказва положително влияние върху градската общност, така че през първата половина на XIX век Крушево получава характер на градска общност. Поради лошата сигурност преди края на турското управление, християнското население от околните села през XIX век продължава да мигрира в Крушево, като така увеличава населението на вече установения град.
Като занаятчийски и търговски център много бързо се развивал и вече през 1883 г. в него живеят около 12 000 жители. По време на Илинденското въстание градът е освободен на 2 август 1903 г. и тук е създадена Крушевската Република. Било избрано временно правителство от шест члена и народно събрание с 60 делегати. Републиката просъществувала до 13 август. На сутринта на 12 август градът бил атакуван от 15 000 турски аскери, водени от Бахтиар Паша. Значителни битки за защитата на Републиката имало на Мечкин Камък и Слива. След потушаването на Илинденското въстание, Крушево било запалено и голяма част от населението на града и околните села се изселила.
Географско местоположение на града
Крушево се намира на западния планински ръб на котловината Пелагония, в изворната плитка част на долината на Крушевска река. Тази река разделя града на две части: по-голяма вляво и по-малка дясно. Къщите в града са разположени амфитеатрално. Поради специфичната морфо пластика Крушево се счита за типично планинско градче, което има средна надморска височина от 1350 метра, така че се счита за най-високото градче на Балканския полуостров. Намира се на 25 километра северно от Демир Хисар, на 32 километра западно от Прилеп и на 52,5 километра северно от Битоля.
Климатични условия
Средната годишна температура в Крушево е 8,4° С. Годишната амплитуда на температурата е 19,2° С. Есента е значително по-топла от пролетта. Средната есенна температура е 9,5° С, а пролетната е 7,2° С. Септември е с 2.6° C по-топъл от май, октомври с 2.2° C от април и ноември с 2.1° C от март. Месечната температурна разлика между пролетните и есенните месеци не е значително изразява, а преходът от зима към лято и от лято към зима не се случва изведнъж. Пролетта и есента се открояват като преходни годишни сезони. Средната минимална годишна температура в Крушево е 4,9° С и максималната 12,1° С. В Крушево годишно се случват средно 178 мразовити дни. Средната дата на есенния лед е 25 октомври, а най-ранният есенен лед е забелязан на 22 септември. Средната дата на пролетния лед е 21 април, а най-късният пролетен лед е забелязан на 13 май.
Специфичности на Крушево
Крушевските строители, зографи и дърворезбари стават известни имена и в други части на Македония, както и в съседните страни. Сред най-старите сакрални обекти, построени в Крушево, е църквата "Свети Никола" (1832 г.), изгорена по време на Илинденското въстание през 1903 г. Тази главна църква е известна с прочутия си иконостас, изработен от групата на Петре Филипович - Гарката. И зографството било в подем през тези години. Според данни от изследване, запазени преди всичко по икони в църквите, се споменават имената на няколко зографи, пришълци или на тези от Крушево. Сред тях има известни личности с репутация на изключителни майстори, чиито художествени дела са оставили трайни художествени белези в средата, в която са създадени. Такъв пример са две зографски семейства - Зиси и Атанасови. Особено Михаил и синовете му Димитри и Никола (Лача). За зографа Димитрие летописецът отбелязва на едно място ... "опитен в занаята си, като него няма друг в турската земя ...".
Базар
В центъра на града се съединяват сокаците от махалите, стръмни и тесни, лъкатушат, пречупват се и катерят, следвайки терена и неписаните правила на старите градски агломерации. Базарът е съставен от серия малки занаятчийски и търговски магазини, разположени един до друг. Това е най-живописната част на града, където се свързват махалите, където се случва целият живот. От бившия надалеко известен "Крушевски базар" все още съществуват някои от старите занаяти: калайджийски, куюмджийски, казанджийски, обущарски, златарски и други. Всички работят, бъчвари, дърводелци, резбари, медникари, фурнаджии, дърводелци и др.
Зимен туристически център
Зимният сезон в Крушево продължава от ноември до края на март. Зимите са меки, слънчеви и доста снежни. Ски пистите на Бушава планина, от двете страни са 1200 метра и 1400 метра. Крушево привлича любители на зимни спортове с прекрасни ски писти и писти за зимно бягане, които не са далеч от града. Ски пистите се намират в местността Станич, оборудвана със ски лифтове (двуместни и едноместни).
Манастир Св. Преображение (1986)
Манастирът "Св. Преображение" се намира на възвишенията на Бушава Планина, в местността Ручало, в близост до обекта Слива. Построен е върху основите на старата църква и е заобиколен от красива природа. Той се възобновява от 80-те години на XX век до сега. Намира се на около пет километра от Крушево, свързан със съвременна пътна артерия. Това е обект с изключителни възможности за почивка, отдих, туризъм и пребиваване в природата.
Македониум
Мемориалният комплекс Илинден, известен също като Македониум, е един от най-забележителните паметници в Крушево и Македония. Открит е на 2 август 1974 г., на тридесет годишнина от заседанието на АСНОМ и 71-та годишнина от Илинденското въстание. Намира се директно до Крушево, в местността Гумене. Представлява комплекс от четири платформи, които символизират непокорството, борбата и вечния стремеж на македонския народ за свобода и самостоятелна държава.
Комплексът се простира на 12 хектара, а самият Македониум, поставен на най-високата точка, завършва с купол на 1.320 м надморска височина, от където се простира великолепен изглед на всички четири страни - към Крушево, Слива, Мечкин Камък и Пелагония. Интериорът на купола впечатлява със своите релефи, стъклописи, с вечния огън и звуците на ораториума Слънце на древната страна от Тома Прошев.
Мечкин Камък
Паметникът Мечкин Камък е местност край Крушево. На същото място се състояли най-смелите боеве по време на Илинденското въстание през 1903 г. Паметникът е издигнат в чест на смелите илинденци. Местността е приятно място за пребиваване.
Музей на Илинденското въстание и Крушевската Република
Музеят се помещава в стара градска къща от XIX век, в която през 1903 г. е обявена Крушевската Република. Открит е на 2 август 1953 г., по повод 50-годишнината от Илинденското въстание и Крушевската Република. В музея са изложени оригинални снимки от членовете на Временното правителство, Съвета и въстаническите чети, карти, предмети, с които се служили Никола Карев, Питу Гули, макети, текстове, Крушевския манифест, документи за отзиви за Илинденското въстание и Крушевската република в чуждестранния печат. Тук са и данни за големите човешки и материални щети, нанесени на града от турския аскер. Изложбата на леярната за куршуми, която съществувала по време на Илинденското въстание, е създадена през 2003 година. Тя съдържа оригинални инструменти, които са били използвани за отливане на куршуми по време на въстанието.
Музей на Народноосвободителна война
Музеят се намира близо до платото на паметника Илинден в местността Гумене. Той е открит през 1988 г. и съдържа експонати, които свидетелстват за народноосвободителна борба за освобождение от 1941 до 1945 г. В музея доминира челна стена с фрески - стенопис, която описва хода на войната, дело на големия майстор на цветовете Борка Лазески.
Мемориална къща на Тоше Проески
Тоше Проески (25 януари 1981 г. - 16 октомври 2007 г.) се превръща в най-популярен певец в Македония и една от най-големите звезди на балканската музикална сцена. През 2004 г. е обявен за посланик на добра воля в УНИЦЕФ. Трагично загина при пътен инцидент. Посмъртно, той беше обявен за почетен гражданин на Македония. Крушево, родното му място, се отплати с откриването на мемориалната къща на 25 април 2011 г.
Обектът е изработен от бетон и стъкло във форма на кръст, покриващ площ от 870 квадратни метра. Музейната изложба осигурява хронологично изложение от детството и юношеските години, до периода, когато Тоше достигна върха в артистичната кариера, обогатена с 350 автентични експонати, собственост на семейство Проески. В централната част има молитвена книга, религиозни предмети на Тоше и няколко от неговите записани мисли за любовта, семейството, приятелството. Част от изложението са и двете восъчни фигури на Тоше с естествен размер.