Кратово - град на средновековни кули и мостове
Предполага се, че на днешното място на град Кратово много отдавна съществувал град на име Кратискара. Под името Кратис или Коритон селището се споменава във византийския период, а днешното име е получено по местоположението на града в кратер на угаснал вулкан. Релефните условия на пространството създават условия в Кратово да се развие отделен архитектурно-строителен подход, т.е. типична Кратовска архитектура.
Къде се намира Кратово?
Кратово е разположен в североизточния регион на Република Македония и се намира в югозападното подножие на Осоговските планини в долината на Кратовска река, лева приток на Крива река. С обикновена връзка за комуникация Кратово на северозапад се свързва с Куманово и Крива Паланка, а на юг с Пробищип. Днес община Кратово е административно-управляващ, просветен и здравен център в своя гравитационен район, има около 7.000 жители, а в икономиката водеща роля имат минното дело и индустрията.
Архитектурата на Кратово
Архитектурата на Кратово е характерна за типичната стара градска архитектура на Македония. Почти във всички сгради се среща камъка, дървената конструкция, кал и плет. Този начин на строителство позволява еластичност и здравина на сградите, в стила на старомакедонската архитектура. Къщите са амфитеатрално разположени, със значително по-големи височини от долната спрямо горната страна. Те са предимно двуетажни, с надвесени чардаци Архитектурата на Кратово характеризират и тесните и стръмни улици, много мостове, както и редица традиционни занаятчийски дюкяни и различни други индивидуални по-стари и по-нови архитектурни постройки.
Стрехите и таваните били украсявани с декоративни дъски. Чардаците почти във всяка къща са особена характеристика на кратовската къща. От самия чардак зависело и оформянето на къщата. Вратите на къщите са един от най-красивите и най-обработени детайли. Те се срещат като еднокрили или пък двукрили. Почти във всяка къща в Кратово се строял хамам, т.е. баня за къпане. Като отделна стая в къщата срещаме огнището, което служело за отопление на стаите или за приготвяне на храна.
Мостове в Кратово
Интензивното общуване на хората в град Кратово неизбежно допринесло за изграждането на мостове на Кратовска и Манцева Река. Кратовските мостове представляват подходящ израз на строителството в турския период у нас. В тях е втъкан вековния строителен опит на турско-славянското строителство. Това са мостове със стройна линия, с главна арка, с точно изработен архивол и подчертана декоративна линия. С възстановяването на занаятите и търговията през 19 век съществувала необходимост от изграждането на нови мостове в града. Разпределени около чаршията, заедно с кулите, мостовете дават на града средновековен характер и атмосфера на град-музей. Мостовете са построени от дялан камък, във форма на лък. Най-известният от тях е Радин мост но, със своята красота пленяват Грофчански, Чаршийски, Йокширски, Аргулички и Горномахалски мост.
Грофчански мост
Намира се между Сарайски мост и Чаршийски мост по течението, свързвайки Айдучка чаршия, с десния бряг на Кратовска река. Този мост е един от основните комуникационни маршрути. Мостът е построен в началото на XVIII век от Кратовското семейство Грофчански, което се заселило от Мала Азия и било доста богато. Дължината на моста е 30, ширината четири, а височината осем метра.
Грофчански сарай
Сараят на богатото семейство Грофчии бил построен в началото на 16 век. След като семейството напълно се изселило в Турция, сарая купил някой кратовски търговец, който част от огромния обект преустроил в хан, а турската власт адаптирала приземните помещения в затвор. Ако камъкът би могъл да разказва, тогава вероятно и Грофчанския мост би имал приказки за много романи. Него споменава още пътеписецът Евлия Челебия, като мост, който води към най-красивия хамам в Турската империя, от който днес жалко надникват само неговите очертания. Грофчанският мост, наречен така по богатото едноименно семейство мигрирало от Мала Азия през 1892 г., което в Кратово построило прекрасен Сарай, до който се идвало точно през този мост.
Мостът на Хавзи -Паша, Радин мост
Този мост се намира на известната Манцева река и е издигнат през 1833 година. Мостът е издигнат на две високи кули, едната от които е висока 28 а другата 29 метра. Сегашният мост е построен от известния скопски велможа Хавзи паша. За най-известния Радин мост се разказва трогателна легенда, според нея в основите жива е зазидана Рада. Трогателната история за деветте братя-зидари и за хубавата булка Рада все още привлича много чуждестранни и местни туристи, пристигащи да видят легендарния Радин мост в Кратово.
Още към края на XIV Век известният майстор Раде построил мост, известен като Радев мост. От двете страни имало постове и се плащала такса за моста в натура – с яйца, мед, сирене, извара... Но, около 1820-та година мостът бил разрушен от гръм. Така пътниците били откъснати, а търговските връзки с близките градове били затруднени и трябвало да се обикаля през Аргулички мост. Затова дубровчаните и Сасите, живеещи в Кратово, издействали средства от Дубровник и започнали строителството на легендарния Радин мост, непосредствено над разрушения Радев мост, от който все още има остатъци – разказват кратовчани, които много години съхраняват и събират легендите и преданията за забележителностите в Кратово.
Легенда за Радин мост
Според легендата изграждането на Радин мост било завет от майката на деветте братя – зидари. Майката на деветте братя, които били от кратовското село Крилатица, един ден тръгнала на пазар в Куманово, но не стигнала, защото Kрива река отнесъл Марков мост. След това, тя на своите синове оставила завет да строят по един мост навсякъде, където ходят, за да се разпространява шоплъка, защото те произхождали от района населен с шопи и всички деветима имали шопски имена - разказват кратовчани.
Според преданието те започнали да строят моста на Манцева Река, но той непрекъснато се разрушавал. Всичко, което построили през деня, падало през нощта. За да бъде траен моста, те се договорили, снахата, която ще донесе обяд следващия ден, да я зазидат в основите, за да се укрепи строежа. Всички братя казали на булките си за договора, само най-малкият брат не казал. На следващия ден най-младата Рада подготвила обяд и ги занесла на майсторите, а когато я видял, мъжът и заплакал силно. Деверите обаче я хванали и жива я зазидали в основите. Рада само мило ги помолила да и оставят дясната гърда, за да може да надои мъжкото си дете.
Кули
Кратово е град с най-много средновековни кули в Македония, общо 17. Дванадесет са разположени на лявата страна на Кратово, а пет на дясната. Само шест от тях са запазени, докато другите са сериозно повредени. Повечето от кулите са повредени по време на Карпошевото въстание. Златкова кула е най-стара и най-богата, построена през 1365 година. Симичева кула е най-значимата, най-високата и най-красивата кула в Кратово, построена през 1370 г. от тогавашния владетел на Кратово, сановника Костадин Деянов. На кулата през 1921 г. е инсталиран градски часовник, така че днес тя е известна като градска часовникова кула.
Кулата на Емин Бей
Кулата на Емин Бей е висок 12,74 метра, а основата е правоъгълна с ширина 6,10 метра. Вратата е разположена от южната страна и е изработена от дялан камък. На кулата се виждат остатъци от разширяванията на страничните стени. Може да се предположи, че тази кула може да е била слята с друг обект, който по-късно бил разрушен. На същата стена вдясно от входа на кулата във вид на рог е издадена пирамида, която представлява самостоятелен обект. Това била баня с тоалетна. Кулата има три етажа. Стълбите са доста стръмни и са дървени, а само на третия етаж са каменни. Третият етаж е висок 6.05 метра с кръстат свод и покрив от плочи. Тук има камина, ниша, рафтове и долапи за покъщнина.
Кулата на Абедин Ефенди
Сред по-запазените кули в Кратово е кулата на Стеван Симич, по-рано на Абедин Ефенди. Високата кула (21,80 м) е построена към края на XIV век. Строители на кулата й дали единствено и мирно решение с монументален вид, както комбинация от масата, така и според композицията на използвания и вграден материал - камък, тухла и дърво.
На последния етаж е разположено едно от най-красивите помещения, украсено със стилизирана орнаментика във вид на листенца с крин. В нея има и седем прозорци, огнище, долапи, две наблюдателници, един процеп и издаден балкон над каменни конзоли, на южната фасада на кулата. Вътрешната част е разделена на етажи, от които най-красивият е четвъртият, с красива гледка към града. В горните части се идвало през тунелни каменни стълби, разположени на южната стена, така че се получава впечатлението, че посетителят се движи през тунел.
Часовниковата кула в Кратово
Часовниковата кула в Кратово се намира в източния ъгъл на площада в централната градска част. Предполага се, че е построена в късното Средновековие, (вероятно през 1372 г.) [1], когато по време на османския период живеели богати турски бейове. В Кратово имало 12 кули, от които днес са запазени 6, включително часовниковата кула. В кулата има малка музейна изложба, която изобразява Кратово през вековете. Часовникът на кулата отдавна е излязъл от употреба и в кулата няма часовников механизъм. Но тъй като в самата кула някога съществувал механизъм с часовник, самата кула така получила своето име. Кулата е изградена от дялани камъни, които се изкопавали от околностите на града, а покривът е направен от каменни плочи. Интериорът на кулите е разделен на 3 етажа, от които горните са с по един балкон и жилищни единици.
Кулата на Асан Ефенди
Тази кула е построена през 1365 година. Тя е кръстена на името на последния й собственик. Тя е кръстена на името на последния й собственик - Георги Златков. Той купил тази кула от Асан Ефенди, чието име носила до тогава. Основата на кулата е правоъгълна, тя е изградена от дебели каменни стени, висока е 5,90 и 6,35 м. Кулата е на три етажа, в нея се влиза с помощта на подвижни стълби. Под прага на вратите се виждат останки от каменни греди и разширена стена, на която са поставяни подвижните стълби. На югоизточната стена има вдлъбнатина, която била баня със санитарен възел. Към последния, най-висок етаж, води дървена стълба през дървена врата, която се затваря хоризонтално. Предполага се, че тази кула е една от най-старите Кратовски кули.
Културата в Кратово
Кратово има следните културни институции: музей на град Кратово, дом на културата и градска библиотека. В Кратово има три православни църкви. Църквата "Св. Никола Чудотворец" в Царина махала, възстановена през 1848 г., Църквата "Св. Йован Предтеча" в Рибарската махала (дело на миячкия майстор Андрея Дамянов), възстановена през 1836 г. и църквата "Св. Горги Кратовски". Тя била посветена на единствения мъченик, обявен за светец от Кратово от XVI век "Св. Георги Кратовски", който заради вярата си в християнството бил изгорен през 1515 г. в София.
В негова чест и слава и в чест на влизането в третото общохристиянско хилядолетие, общинският съвет на Кратово обявява празника "Свети Георги Кратовски" за патронен празник на града, който се чества на 24 февруари, а светецът "Свети Георги Кратовски" става символ и покровител на града и общината.
Фестивал "Златни дни" в Кратово
Градът на кулите и мостовете е домакин и организатор на един от най-забавните фестивали на музика и култура. Кратово успява да се утвърди като един от най-известните градове, където има перфектна синергия на забавление, култура и история. Този фестивал е чудесна възможност за всеки да се запознае с историята на красивото Кратово и да изпълни душата си с прекрасна музика, кратовски гурме специалитети и отлична забава.
Туристически атракции в околностите на Кратово
Районът на града е покрит с естествена зеленина, разполага с красиви места за излети, като: планината "Лисец" и "Буковец" и долината на река Злетовица и Крива река.
Каменни кукли - скалисти образования при село Куклица, Кратовско
Каменните кукли в този район са естествен феномен, като последица на дълготрайната ерозия на вулканичните скали с различна устойчивост: игнимбрити, андезити и туф. Учените казват обаче, че каменните фигури са създадени преди 10 милиона години, когато все още нямало хора на планетата. Вертикалната ерозия на вулканичните скали създава "кукли", по-високи от десет метра, които още и днес доминират в опитомената среда. С течение на времето природата от тях изваяла редки шедьоври.
Легендата за "Весела сватба"
Легендата казва, че отдавна в село Куклица се случила голяма трагедия. Момчето, в което едно момиче било безкрайно влюбено, се оженило за друго, заради което разочарованото момиче прокълнало младоженците. Когато сватбеният ден дошъл, привидно всичко било наред: събрали се сватбените гости, пристигнали и другите гости, започнало веселието. В момента, когато младоженците се целунали, проклятието се осъществило и всички гости на сватбата се вкаменили. И днес вкаменените сватбени гости свидетелстват за гнева и болката на нещастното момиче.
Селяните наричат мястото "Весела сватба", защото сватбените гости останали усмихнати, а младоженците се вкаменили в нежни прегръдки. Заради тези вкаменени "кукли", и мястото получило името си - Куклица. С малко въображение всеки посетител може да си допълни пропуските в историята, защото не е известно, какво се случило с момичето, което хвърлило проклятието. Местните казват, че техните прадеди се опитали да развалят проклятието на влюбеното момиче, но не успели.
Скалата Цоцев Камък
Скалата Цоцев Камък е с вулканичен произход, висок около сто метра и на възраст няколко милиони години, днес се смята за праисторическа обсерватория. Това е неолитно селище, разположено на 25 км западно от Кратово, в непосредствена близост до село Шопско Рудари. Самата скала била духовно светилище, което се вижда от многото останки и предмети, открити в непосредствена околност. Преди около 10 000 години тук се извършвали ритуални танци, къпане под водопада и жертвоприношения на боговете на виното и плодородието. Стойността на Цоцев Камък е открита през 1971 година. Някои изследователи смятат, че това е уникален обект в света, който на едно място има светилище, жъртвен олтар и обсерватория.
Повече информация за общината и града на официалния саит.