Местоположение на Кичево
Кичево се намира в централната част на Кичевската долина. Има благоприятно географско-пътно положение и е важен кръстопът на четири пътни участъци: на север през прохода Стража към Гостивар, Тетово и след това към Скопие, на юг през Пресека към Охрид и Струга, на югоизток към Демир Хисар и Битоля и на изток през долината на река Треска към Македонски Брод и от там през Барбарас към Прилеп.
Исторически погледнато, за първи път се споменава в началото на XI век (1018 г.) в една харта на цар Василий II под името Кицавис. През Средновековието градът е важен военен център. В края на XIV век и началото на XV век започва да се развива като търговско-занаятчийско място. Строителството на пътя Скопие-Кичево-Охрид през 1919 г. е допринесло за подобряване на неговата занаятчийско-търговска функция.
Към края на XIX век и в началото на ХХ век градът наброява около 5000 жители, а след Балканските войни пада до около 1000, а през 2002 г. има окол 30 000 жители.
В икономиката доминира минното дело и промишлеността. От съществено значение за икономическото развитие на Кичево са наличието на рудни изкопаеми - желязна руда и неметали в околностите на града и изграждането на железопътната линия Скопие-Кичево през 1952 г., когато Кичево се превръща във важна товарна гара в Западна Македония.
Крепостта Китино Кале
Китино Кале се нарича специфично възвишение до Кичево. В определени периоди от време там съществувало основно селище с два реда твърди крепости и няколко кули. Една от кулите все още съществува, там са намерени пари от времето на Александър Македонски и Юстиниан. Народната легенда казва, че в двореца на Калето живяла Кита, една от сестрите на Крали Марко, според което Калето получава името си. Днес крепостта Китино Кале е археологически обект, а целият район е подреден парк и е приятно място за отдих и дружба.
Църква Св. Петър и Павел
Първите християнски светилища в Кичево се споменават през V и VI век. По-рано в Кичево имало три църкви, които по време на османското владичество били разрушени. Църквата Св. Петър и Павел е построена върху основите на по-стара сграда през 1907 г. и осветена през 1917 г. През 1943 г. е построена и камбанария.
Манастир Благовещение на Пресвета Богородица - Пречиста
Манастирът е посветен на Благовещение, а общото му име е Пречиста (от празника на Въведение на Богородица в храма). Той е построен през 1316 година. Намира се близо до Кичево, на планината Цоцан, на 920 метра надморска височина. Преди това се е наричал Кърнински манастир, според селото Кърнино, което съществувало в околностите му до XIX век. Днес Св. Богородица Пречиста е женски манастир.
През 1558 г. манастирът бил изгорен до основи, а монасите успяват да се спасят чрез подземни тунели. През 1848 г. са били изгорени всички манастирски книги, които в момента се намирали там, по заповед на Дебърския гръцки митрополит Мелетий, но въпреки това богослужението продължава да се осъществява на славянски език.
Настоящата църква датира от 1850 година. На новия величествен храм работили миячките майстори от групата на Дичо Зограф, който завършил олтарното пространство, а синът му Аврам, тридесет години по-късно, доработил стенописа. Със своята стойност се откроява и красивият иконостас, както и църковните книги, сред които е и Четвороевангелието от XIV век и Псалтирът от XV век. В църквата има извор на свещена вода, посветен на Св. Богородица.
Повече информация на официалния саит на града.