Кавадарци - център на Тиквешията
Кавадарци е град в югоизточната част на Повардрието, в южната част на Македония, която е центърът на Тиквешията. Според някои източници, етимоложки името Кавадарци произхожда от гръцката дума kavadion, което означава "наметка от скъпоценна тъкан", а кавадарчани били производители на тази тъкан.
Географско положение на Кавадарци
Градът се намира в средната част на котловината и областта Тиквеш и представлява нейно централно място. Град Кавадарци се намира на двата бряга на река Луда Мара, на надморска височина от 230 до 270 метра. Селището Кавадарци е споменато за първи път през 1519 г. като малко селце в състав на Кюстендилския санджак.
История на град Кавадарци
През 1664 г., Евлия Челебия посетил Кавадарци, който оставил запис, в който посочва, че градчето е център на 70 живи села и има 300 покриви с къщи от керемиди. Има четири махали, три джамии и една красива баня. Селището е споменато и в турски документи от 1823 г. В документа Кавадарци е посочен като малко селище (касаба), с около 2000 жители в крайната източна част на тогавашния Битолски вилает. В своята статия, посветена изцяло на Тиквеш, озаглавена "Любляна-Пеония, македонският просветител Йордан Хаджи-Константинов - Джинот записал, че село Кавадарци (Говедарци) има една голяма и украсена църква и едно малко училище, три мошеи (джамии), един часовник (сахат), една стара висока кула (стълб), където седят аян и кадия. Това предполага, че още в средата на XIX век Кавадарци бил средно (централно) място на цялата Тиквешка област, където са били настанени съда (кадията) и административните власти.
Град на виното - Кавадарци - Център на лозята
Кавадарци транспортно се свързва с магистралния път Скопие-Гевгелия и с пътя, който от Градско води за Прилеп, т.е. с магистралния път към Охрид. Река Луда Мара тече през града. Селището се е появило в края на XVII век след австрийско-турската война (1689-1690 г.). Разположено на пътя Прилеп-Демир Капия-Солун, то има удобно местоположение, което го прави привлекателно за мигриране на други хора от околността. През 1857 г. то е малък град с около 2000 жители и особен икономически център. Населението се занимава със селско стопанство, търговия и занаяти. Още тогава Кавадарци играе роля на управленческо-административен център за областта Тиквеш. През 1879 г. административното седалище се премества в Неготино за кратко време. Градското население и икономиката се развиват след Втората световна война. През 1948 г. Кавадарци наброява около 6000 жители, а през 2002 г. населението нараснало до около 30 000 жители.
Традиция на наслада във винената приказка
Тиквешката област е най-голямото лозе на Балканите. От Велес към Кавадарци, Неготино, Демир Капијя, чак до Гевгелијя пътят е залят от лозови насаждения и редица винарни, които със своята архитектура на автентичен начин разказват македонската винена приказка. Виното е един от символите на македонската земя. Най-голямата тайна на вкусовете на македонските вина е Слънцето, което дава специфичност на всяко гроздово зърно в районите на Централна Македония.
Около Кавадарци и Неготино се развива най-голямото и най-висококачественото производство на винени лозя. Лозята в областта Тиквеш са разпространени на около 11 000 хектара. Най-чести сортове грозде са смедеревка и кратошия вранец, а на по-малки площи се отглеждат и десертните и за ядене сортове грозде: кардинал, хамбург, афус али, рибиер и други. В резултат на големите лозя, в Тиквешката област има редица винарски изби, в които гроздето се преработва във вино и ракия и се пласира на чуждестранните пазари.
Тиквешко езеро
Тиквешкото езеро е построено в долното течение на Черна река, преди изхода на реката във Возарско поле. Езерото е един от най-големите изкуствени водоеми с площ от 14 км2, дължина 28 км и обем 475 милиона км3. Езерото е създадено през 1968 г., с преграждане на каньона на реката с язовир с височина 104 метра, построен от натрупан камък с глинено ядро. Водоемът е предназначен за напояване и производство на електроенергия. Днес езерото има туристически и развлекателен характер, като има много уикенд къщи и ресторанти. Езерото се използва и за спортен риболов. То е богато на риба, със специален акцент върху сома, който може да достигне дължина над два метра.
Островът Града
Средновековният град Тиквеш се намира на около два километра от село Ресава, на хълм, висок 80 метра, над устието на Тиквешка Река в Черна. През III век пр.н.е. имало селище на това място, което било обновено и укрепено с кули през късната античност. Освен укрепленията са открити основите на много сгради. С изграждането на изкуственото езеро, на острова днес са запазени само горните останки от селището.
Положки манастир Св. Георги (XIV век)
Манастирът е бисер на македонското средновековно изкуство. Той е построен през първата половина на XIV век, на 20 км югозападно от Кавадарци в подножието на планината Вишешница, на левия бряг на днешното езеро Тиквеш. Вътрешността на църквата е напълно изрисувана с фрески. Известна е с фресковата живопис от XIV век, а още повече с полилей (църковен листер), издълбан в дърво от 1492 г., което е най-старата резба в Македония.
Моклишко Езеро
Моклишкото езеро се намира в местността Моклище, директно до Кавадарци, в долината на река Луда Мара. Създено е през 1956 г., така че с разрушаването на хълма е направена естествена бариера (язовир) на долината на Луда Мара и веднага след това пространството е напълнено с вода. Ето защо в специализираната литература това езеро е класифицирано като езеро тип урна. По този начин природата само в рамките на няколко минути построи язовир на езерото. По време на това събитие е погребано стадо овце с техните овчари.
