Градът на сенките – Гевгелия
Гевгелия е град в югоизточен регион на Македонијя, разположен в Гевгелийско-Валандовската котловина - област Боймия, в непосредствена близост до границата с Гърция. Най-вероятно думата Гевгелия идва от турската дума gölgeli, което означава място, където има много сенки.
Географско местоположение на Гевгелия
Тази област винаги е била значителен кръстопът за пътници и стоки, пътуващи от Европа до Близкия изток или обратно. С изграждането на железопътната линия Скопие-Гевгелия-Солун през 1873 г. и на магистралата Скопие-Гевгелия, тя се превърна в значим транзитен коридор. Гевгелия се намира на 64 метра над морското равнище и е повлияна от средиземноморски климат, преди всичко от влиянието на средиземноморския климат от Егейското море.
История на създаването на град Гевгелия
Като населено място се споменава в официалните турски документи от 1664 г. От 1665 до 1832 е селище - чифлик и център на нахия. През този период част от населението се занимава с отглеждането на копринени буби. Поставена край важните пътища, водещи от Солун и Доиран към Скопие и Струмица, в средата на XIX век, Гевгелия бележи бърз икономически растеж. Особено бързо се развива след изграждането на железопътната линия Скопие-Солун, така че през 1877 г. селището има над 2 000 жители. В следвоенния период се наблюдава постоянно нарастване на населението и икономическо нарастване. Икономическите характеристики на Гевгелия са ориентирани към развитието на селското стопанство, промишлеността, търговията и туризма.
Легенда за произхода на Гевгелия
Според една легенда, за произхода на името Гевгелия се счита, че е виновен един дервиш, който дошъл и не искал да си тръгне от Гевгелия, защото много му харесало мястото. Жителите не искат да го приемат и решават да го прогонят. Ядосан от това, дервишът започнал гневно да проклина жителите, които се изплашили и го повикали обратно с думите гел-гери което означава, ела обратно. Освен легендата Гевгеличаните смятат, че това е проклятието на предците, т.е. винаги да бъдат добре дошли онези, които решават да дадат дом на идеите си в града.
Климатични условия
Кожуф планина с най-висок връх "Зелен бей", който се намира на 2.167 м надморска височина, представлява естествена граница между средиземноморския и континенталния климат. Гевгелия има 240 слънчеви дни в годината, с годишна сума от 2,392 часа слънчеви часове. Средната годишна температура е 14,3° С, средната годишна минимална температура е 8,6° С, а средната максимална годишна температура е 20,6° С. Средният брой дни със снежна покривка е 4, а с мъгла - 7 дни.
Специфични особености на Гевгелия
Тези климатични удобства позволяват, при този средиземноморски климат да виреят и средиземноморски плодове, като например смокините, наровете, маслините, мандарините и лимоните. По долината на Конска река, западно от Гевгелия, се среща едно рядко и единствено вечнозелено дърво на Балканите, известно като "гола кумарка" (Arbutus andrachne), чието стъбло е покрито с червеникава и люспеста кора.
Негорски бани
Изключителността на баните се състои в лечебните свойства на минералната вода. Негорски Бани се намират в близост до село Негорци, на 4 километра от Гевгелия. Хидротермалната система се създава от много извори и отвори. Водният капацитет на баните е около 100 л/сек. Температурата в различните извори варира от 36 до 50° С. Съгласно химическия състав, водата е от тип на натриев сулфат, а в близост до баните има топла минерална кал. Водата и калта имат балнеологични ефекти за лечение на нервни, ревматични, пост-травматични състояния, увреждания на меките тъкани. Намират се в подножието на Кожуф, баните разполагат с 36 хектара гъста гора в околностите. С надморска височина от 59 метра това е най-ниската баня в страната. На площ от около 25 хектара комплексът от бани се превърна в модерен здравен и туристически център.
Планина Кожуф
Кожуф с терени като от приказките, е един от най-елитните ски центрове в Югоизточна Европа. Това е планински масив в южните части на Република Македония, на македонско-гръцката граница. Най-високият връх е Зелен бряг, висок 2.200 метра. Тук е най-новият ски център в Македония, чието изграждане започна през 2001 година. Центърът е с най-съвременно оборудване и има отлични ски условия. Но, Кожуф е привлекателен и в останалите периоди от годината, защото предлага отлични условия за исторически туризъм, планинско колоездене, конна езда, парапланеризъм, туризъм и лов, а язовирът на река Точница е предвиден за риболов и каяк.
Археологически обект Вардарски рид
Вардарски рид е археологически обект в непосредствена близост до Гевгелия, по протежение на река Вардар. Там е открито най-голямото многопластово селище от праисторическо и ранно-антично време, с интензивен и непрекъснат живот от края на бронзовата епоха, до падането на античната македонска държава и установяването на римското господство в тази част от Балканите. На някои места са открити следи от укрепителни обекти, построени от натрошен камък и хоросан от вар. Забелязани са останки от четири културни слоя. Вардарски рид е единственият град в Република Македония, където е потвърден периодът на Филип и Александър Македонски.
Находки от археологическия обект
В археологическия обект Вардарски рид са открити македонски щитове, каски и слънце с шестнадесет лъча. Обектът има шест хоризонти на живот, а най-старият намерен предмет е брадва от преди 5000 години пр.н.е. От керамичните находки най-често срещани са теракотните изображения на божества, различни антропоморфни и зооморфни фигури, както и други предмети от керамика, всички от местно производство. Откритият малък брой екземпляри от внесена керамика датират от V до VI век пр.н.е. От металните подвижни находки, най-характеристична е оръжието, след това бижутата и инструментите, големия брой ключове, кухненски прибори и др. Животът на Вардарски рид загасва постепенно някъде през 1 век пр.н.е.