Обща информация за Дебър
Дебър е град в западната част на Македония и административен център на Община Дебър, която обхваща още 17 села. Той се намира в Дебърското Поле, по крайбрежието на Дебърското Езеро. Представлява център на крайния западен регион, който главно е населен с македонци мохамедани.
Името на град Дебър
Голяма част от учените твърдят, че името на града Дебър е от македонски произход, т.е. старославянски и други славянски езици. На старославянски език съществителното Дебър (дьбръ) означава долина, котловина, което съответства на местоположението и околностите. Македонският просветител, възродител и учител Йордан Хаджи-Константинов - Джинот в своите записи, пътеписи и публикувани статии в петдесетте години на 19 век, често употребява думата дебрина, дебрини за долини и котловини. Оттам може да се заключи, че името (топонима) Дебар е образувано от физико-географски, т.е. ортографски термини със значение долина, т.е. котловина.
История на името Дебър
Но все пак името се споменава още преди идването на славяните, т.е. думата Дебър й е известна на историята още преди нашата ера. Така в "История Уннов" на стр. 86 пише: "През 268 г. преди Христа ... готите с 6000 лодки и 320 000 войници влезли в Св. Гора, правят обсада на Солун, стигнали до Дебър, където се сблъскали с римската кавалерия ... ". От това произтича, че градът е остатък от пражителите на това място, с чието име се е наричала цялата долина (deboros) и провинция. Тази теза потвърждава и чешкият историк Иречек, който между другото казва, че думата не е славянска, а произтича от латинската deboros, със значение котловина, долина.
Легенди за града
Легендите на народния разказвач различно тълкуват произхода на името Дебър: В това време Дебър е едно голямо село, чиито жители са занаятчии и кираджии. Кираджиите, пътувайки по стръмни пътища, изморявали конете, особено когато се връщали, защото били тежко натоварени. На заморените коне подвиквали "Дий-бре, дий-бре!" – и това име останало да се използва за седалището на града с доста хубав външен вид.
Географско местоположение на града
Град Дебър се намира в котловина, в западната част на югозападния югозападния регион на Македония и Република Македония като цяло, в близост до границата с Албания. От Скопие е отдалечен 131 километра, а най-близките градове до него са Струга (52 километра) и Гостивар (71 километра). Градът се намира в югоизточната част на Дебърското Поле, в подножието на планината Дешат (Кърчин) на надморска височина от 625 метра. Той е заобиколен от планините Стогово на изток и Ябланица на юг, които разделят дебърския район от съседните райони Кичевско и Дримкол в Стружко. Градът се намира на самия бряг до изкуственото Дебърско езеро, което е станало езеро с изграждането на язовир Шпиле през 1969 г. на устието (вливането) на река Радика в Черни Дрин, непосредствено на южния край на града.
Климатични условия
Климатът в града е смесен от континентален и планински с характерни черти и средиземноморски климат. Силното климатично въздействие на Адриатическо море върху климата се усеща от запад по долината и течението на Черни Дрин. Зимите в Дебър се характеризират със силни снеговалежи. Поради високите планини адриатическото влияние и съществуването на изкуственото езеро, пролетта и есента се характеризират с висока влажност и валежи, докато лятото се характеризира с приятна свежест.
Особености на Дебър
През Дебър минава главният път Via Egnatia. По това време градът обхващал всички провинции от двете страни на средното течение на Черни Дрин - от Струга до Призрен, от Тирана до Кичево и от Елбасан до Гостивар. Всичко това придава голямо значение на икономически център в западната част на Балканския полуостров. През града се движели дълги колони от каравани в различни посоки - за Албания, Солун и Скопие.
Развитие на града
Освен търговията в Дебър било много развито занаятчийството. Най-развити занаяти били коюмджия, терзия, ковач, зидар, освен това цървулджия, бояджия, зограф, казанджия и др. Интересно е, че занаятчийството основно била работа на македонското население, докато албаците повече били търговци. Заобикалящото население повече се занимавало със селското стопанство, а по-малко с животновъдство. В началото на XIX век в Дебърско се развива печалбарстото. Това печалбарство е последица на феодалният строй. Земята била в ръцете на аги и бейове. Тя е обработвана от бедното македонско население, а по-малко и от албанското.
Дебърско езеро
Околността на езерото е прекрасен живопис, допълнен с много обекти в околностите му. Дебарско Езеро, известно и като язовир Шпиле, е построено на река Черни Дрин в близост до македонско-албанската граница. То се простира по долините на реките Черни Дрин и Радика. Язовирът е напълнен през 1969 г. и обхваща площ от 13,2 км2, с полезен обем 70 х 106 м2. Има язовирна стена с насипан чакъл и глинено ядро. Той е предназначен за производство на електроенергия и напояване. На дължина от 13 км по протежение на долината на Черни Дрин и 8 км по протежение на долината на Радика, езерната околност допълват град Дебър, баните Косоврасти и Банище, манастирът в Райчица, околните планински върхове. Езерото стана актуално за спортно - развлекателни и туристически цели.
Дебърски бани
Баня Косоврасти се намира в подножието на планината Кърчин, непосредствено до Радика близо до Дебър. Изворът е с капацитет от около 60 л/сек. Температурата на водата е 48° С и се отличава като сярно-сулфидна с голяма степен на радиоактивност и присъствие на водорасли, подходящи за лечение и за научни цели. С тези характеристики водата се използва за лечение на повишено кръвно налягане, ревматични заболявания, диабет, кожни заболявания, дихателни инфекции. Баня Бањище се намира в подножието на Кърчин, северозападно от Дебър. Изворите са с капацитет 100 л/сек и с температура на водата 38-48° С. Водата има същите характеристики като банята Косоврасти. Има много благоприятно пространствено разположение на надморска височина от около 650 метра. И двете бани са оборудвани с места за настаняване.
Манастир Св. Георги Победоносец (XI век)
Манастирът се намира в село Райчица, на три километра от Дебър. Манастирските конаци са построени през 1835 г. и църквата е изрисувана в периода от 1840 г. до 1852 г. Днес това е женски манастир. В него се съхранява част от кръста на Исус Христос и част от мощите на св. Георги Победоносец. В манастирските конаци има място за около сто гости, които освен духовния мир могат да усетят и живота на монахините. В няколко работилници, те посветено и прилежно изработват митри (декоративни шапки, които носят епископите по време на литургии), икони, броеници и други църковни предмети. Митрите, направени тук, са с високо качество и търсени от епископите.
